Солища

Ако искате да се докоснете до
духа на изминалите времена, да се събуждате сутрин от кукуригането на петлите,
приветстващи слънцето, то идете в Солища – китно родопско селце,  сгушено в
пазвите на планината. На юг от селото се открива красива гледка към първенеца
на Родопите – величествения връх Голям Перелик/ 2191м /. На север селото лежи в
скута на горския резерват Черночето, обрасъл с вековни дървета от черен бор. Намира
се на 4 км от село Широка лъка, на 26 км от Смолян, на 24 км от Девин и
Чепеларе и на 16 км от курорта Пампорово.

Една от неповторимите природни
красоти на селото е 300-годишната защитена борова гора, която местните жители
наричат гальовно Черночето- един от символите на селото.

Връх Турлата отдалеч прилича на
купа сено, издигната пред село Солища сред обширните ливади на съседното село
Стикъл.В началото на X век на самия връх е била съградена голяма крепост, чиито
останки личат до днес.

Важна част от историята на селото
е построяването на църквата „Света Неделя“ през 1892 Тя е една от най-красивите
и големи църкви в района. Проект на камбанарията направил Филю Корбаджиев. Тя е
построена през 1897 г. Висока е 15 м. Дарено е сребро, което е сложено
в сместа при отливане на камбаната, затова бистрият ѝ звън отеква чак на връх
Карлък и до съседните села

В
периода 1896-1900 година в село Солища работи като учител Екзарх Стефан I (със
светско име Стоян Попгеоргиев Шоков).

Тук е
вилата на първата жена летец в България – Мария Атанасова, за която село Солища
е било мястото за връзка с Космоса и вилата на Никола Тодев и съпругата му,
актрисата Златина Тодева,

За деня на Въздвижение на
Светия Кръст Господен (Кръстовден) – 14 септември – през 2013 година на хълма
над селото е издигнат десетметров железен кръст, който се озарява при залез
слънце и се вижда от околните села Гела, Стикъл и Стойките.

.

Туристите
посещаващи за пръв път Родопите остават очаровани от тучните ливади, изпъстрени
с цветя и билки, величествените гори от смърч, ела и бор, осеяни с горски
ягоди, малини и боровинки, чистия въдух, 
искрящия от слънце сняг през зимата.

Bookmark the permalink.

Comments are closed.